Ботев (Пд) има предимство пред Лудогорец само в атака

Публикувана: сряда, 14 май 2014 г.

ЗА ФИНАЛА

В Бургас ще станем свидетели на поредното тактическо надиграване между Станимир Стоилов и Стойчо Стоев. Фактът, че в четирите мача за първенство водените от тях отбори не успяха да се победят, говори красноречиво за здравата битка, която ни очаква. В Ботев са наясно, че не трябва да се оголват, защото Лудогорец са силни на постепенна атака, но на контра са още по-мощни. Като футбол би трябвало да видим най-доброто, защото се срещат два от четирите най-силни тима у нас – Лудогорец, Ботев, Литекс и ЦСКА. Разградчани са една идея пред всички, вече имат огромно самочувствие и то е подплатено с добрите резултати, които постигнаха и у нас, а и в Европа. Но тук говорим за финал, за един мач, който е много по-различен от този в шампионата. Затова и не изключвам евентуални продължения, а защо не и дузпи. В Лудогорец няма умора, а по-скоро става въпрос за пренасищане. Но този отбор е с толкова големи амбиции, че винаги е готов за нов трофей.

ВРАТАРИТЕ

Владо Стоянов (Лудогорец) и Адам Стаховяк (Ботев) безспорно са двамата най-добри вратари. Стоянов имаше възможността да се докаже на най-високо ниво в евротурнирите, което му дава предимство. Стигна и до националния отбор. Вдъхва повече увереност у защитниците пред него. Стаховяк понякога има леки колебания, което се отразява на хората пред него. При Стоянов станахме свидетели на едно по-късно узряване, но за вратарите възрастта не е порок. Определено вратарят на Лудогорец е по-значима и влиятелна фигура за своя отбор, отколкото този на Ботев.

ЗАЩИТНИЦИТЕ

Отбраната на Ботев не е от най-стабилните и това личи от факта, че е допуснала много повече голове от тази на Лудогорец. Именно защитата е ахилесовата пета на пловдивчани. В Лудогорец разполагат с по-голям опит и вариативност. Крайните им защитници са еднакво добри – и отдясно, и отляво. Те са по-комплексни и много рядко ритат топката напосоки. Знаят да играят по-добре футбол. Винаги се стремят да отиграват целенасочено топката и от тях да започва атаката, а често я довеждат и докрай. Докато при пловдивчани алтернативата в крайните зони на отбраната се изчерпва с Йордан Христов и Веселин Минев, които действат на по-бавни обороти и търсят предимно центриранията, когато излизат извън зоната си. В редиците на разградчани е и най-добрият централен бранител у нас Козмин Моци, което е още едно предимство. Другият плюс идва от страхотното представяне на Кайсара.

ХАЛФОВЕТЕ

В Лудогорец играят по-комплексни халфове – Дяков и Златински, които участват еднакво добре и в двете фази на играта. Докато при Ботев Иршак е по-слаб, но пък Анисе не отстъпва на разградчани. На него обаче му липсва комбинативност. И Иршак, и Анисе са по-силни в дефанзивен план, макар че понякога изненадват с далечни и точни удари. Дяков и Златински са много по-обиграни и креативни, докато вътрешните халфове на пловдивчани са малко по-борбени и твърди. Определено и в тази зона Лудогорец разполага с повече класа и опит.

АТАКАТА

Нападателите на Ботев Хамза и Доре се оказаха много класни попълнения. Различен стил са обаче. За мен Доре е по-добрият. Комплексен футболист, който играе еднакво силно с глава, и с крака. Той умее и да се връща да помага на халфовата линия и да гради атаката. Класен футболист, всеки един треньор би мечтал да има такъв състезател в състава си. Докато Хамза е повече голаджия и консуматор. Тук можем да кажем, че Ботев има леко, подчертавам, леко предимство. Пловдивчани разполагат и с опитен играч като Иван Цветков, който може да реши даден мач във всеки един миг. При Лудогорец виждаме огромно израстване при Безяк, но пък и малък спад във формата на Марселиньо. По отношение на фланговите играчи добро впечатление от Ботев ми прави дясното крило Куртеан. В началото като че ли не вдъхваше много доверие, но от мач на мач израства. Проблемна за Станимир Стоилов като че ли е лявата зона, но за нея той има по-сериозен избор – Вандер Виейра, Ромарио, Луис Педро. Виейра е непредсказуем играч. Може да направи невероятни неща, но може и да изчезне от мача за по 15-20 минути. Докато при Лудогорец има едно постоянство и на двата фланга. Върджил Мисиджан се отличава със скоростна техника и добър завършващ удар.

Автор: Андрей Желязков

Източник: Вестник "Тема Спорт"