Франц Бекенбауер: В България винаги се чувствам добре

Публикувана: четвъртък, 13 февруари 2014 г.

- Хер Бекенбауер, привет от България. Видяхме ви в ложата по време на официалното откриване на зимната олимпиада в Сочи. Още ли сте на игрите?

- Ооо, би било чудесно, наистина. Винаги съм чувствал, че в България хората ме обичат и ми желаят доброто. Вие го доказвате с този въпрос, но за съжаление програмата ми не позволява този лукс. Вече не съм на игрите, защото се налага да поглеждам и да действам по списъка със задачите ми.

- Вие имате договор с Руския енергиен холдинг за рекламно лице на големите спортни събития в Русия до мондиала през 2018-а. Как оценявате олимпиадата от вашата позиция?

- Мащабите на този форум са грандиозни. Като шеф на организационния комитет на Мондиал 2006 съм наясно колко много бели кичури се появяват по главите на хората, които движат събитие с такива мащаби. Безсъния, умора, стрес от всеки един детайл в работата, която реално вършиш пред очите на целия свят. Затова мога само да поздравя на висок глас организаторите. Зимна олимпиада в морски курорт е нещо, което дори като мечта е сложно. А те го направиха в много кратки срокове. Ще бъда щастлив, ако и този път съм успял да помогна с нещо за каузата на световния спорт.

- Споменахте вечния ви списък със задачи. Вероятно той продължава да е все така дълъг?

- Ще ви изненадам - не. Днес не бих казал, че е така, и то не защото не обичам да се оплаквам. Аз се смятам за щастлив човек, за когото от четири години тема номер едно вече е семейството. Беше трудно, докато взема това решение, сега обаче е по-лесно. Имам приоритети и не участвам в състезания на много фронтове, както беше доскоро в моя живот.

- Обществените ви ангажименти явно все още са важна част от списъка. При последното ви посещение в България през декември отново не забравихте да дарите дома за сираци в Драгалевци. Все пак, кое беше водещо за вас - благотворителната мисия или подписването на договора за сътрудничество между Германския футболен съюз и БФС?

- Тук е моментът да защитя прословутата германска точност и коректност. Подавате ми топката и реагирам, нали се говори, че съм бил футболист. Аз само присъствах на подписването на договора между ковчежника Хорст Шмид и Борислав Михайлов в София. Двамата движиха всичко със своите екипи в случая. А аз? Аз бях щастлив да присъствам и така да намеря повод за пореден път да се срещна с многото ми български приятели. Да ви призная, не знам как успях, защото освен тази във футболния съюз имах и други официални срещи - с премиера Орешарски, с ръководството на Националната спортна академия. Правилно произнесох фамилията на министър-председателя, нали?

- Абсолютно, защо питате?

- Защото този въпрос ме вълнува още от началото на 70-те. Още тогава, за разлика от някои мои съотборници, произнасях гладко по-сложните български фамилии - например на известния ви футболист Гаганелов. Добре ли е?

- Да, Борис Гаганелов. С кой от нашите играчи сте голям приятел?

- На първо място с Христо Бонев, Божил Колев и Димитър Пенев. С тях животът ме направи и съперник на терена, и приятел в живота. По-късно Бонев и Колев станаха първите българи, завършили известната по цял свят треньорска школа в Кьолн. Пенев не пожела да учи в нея, но пък това не му попречи да е начело на България по време на най-големия ви успех - на световното в Щатите през 1994-та. Съдба.

- На въпросния мондиал именно България детронира Германия като действащ световен шампион. Бяхте ли ни сърдит тогава?

- Когато ви казват, че големите умеят да губят, не го приемайте съвсем като чиста монета. Ще бъда абсолютно откровен - бях ви малко сърдит да, но... малко. И то не толкова на България и нейния страхотен отбор, колкото на бундестима. А аз наистина много харесвах звездното ви поколение от 90-те години. И дори като коментатор посетих вашия лагер преди четвъртфинала. Стоичков, Балъков, Костадинов, Лечков, Михайлов, Иванов... Страхотни величини в играта! Имах възможността и по-късно да ги срещам в годините и пазя прекрасни впечатления. Костадинов дори игра в "Байерн", а някои от изброените също бяха вариант за Мюнхен, но по различни причини трансферите не се получиха.

- Знаете ли, че в края на тази седмица Борислав Михайлов ще е единствен кандидат за нов мандат за президент на Българския футболен съюз?

- Не съм изненадан, защото той прави кариера в Изпълкома на УЕФА и вече има голям опит. Неслучайно Германският футболен съюз продължава договорните си отношения с българската централа. Тези контакти се развиха особено силно по времето на Иван Славков, който за жалост вече не е сред нас. Той беше фигура със замах и с големи позиции в МОК. Помня добре, че ни запозна Хорст Даслер, собственикът на "Адидас". Двамата със Славков ги свързваше дългогодишно приятелство.

- А кога реално започна приятелството между Германия и България във футбола?

- Не знам дали ще ви изненадам, но... помня и това. Не можете да ме хванете неподготвен по темата. През 1974-та преди и по време на световното първенство в Германия вашите национали отседнаха в известната наша база в Кайзерау. Това на практика беше началото на едно дълго приятелство, което започна в сложни политически времена. Не е тайна, че на подобни инициативи не се гледаше с добро око, особено от източната част на завесата. Поне така са ми доверявали приятелите от България. Дружбата ни е вече 40 години.

- Вие наложихте навремето модела бивши звезди на футбола да работят срещу солидни хонорари като анализатори в телевизиите. Очаквахте ли, че целият свят ще го възприеме?

- Не съм имал някаква глобална стратегия. Просто се случи онова познато съвпадение на точния момент и точното място. Телевизиите имаха голяма нужда от футбол за аудиторията си, а футболът имаше голяма нужда от телевизиите за набиране на спонсори. И аз просто се оказах в първата редица на целия този процес, който тръгна мощно. А така много славни играчи в годините намериха пристан да продължат да поддържат популярност и добри доходи.

- Вие ще бъдете ли в тази роля на световното в Бразилия през лятото?

- Ще бъда при всички случаи там. Дали като коментатор или като един от хилядите зрители - няма да пропусна мондиала.

- Възхитихте се от Сочи, но футболната фиеста през лятото едва ли ще има конкуренция за събитие номер едно в света за 2014-а?

- О, да, да. Ако някой ви каже нещо друго, значи или се е пошегувал, или ви е излъгал. Очаквам страхотно световно, а както чувам и виждам - не само аз, а и цялата планета.

- Вашият фаворит?

- Традициите са нещо много силно и важно във футбола. А те повеляват - в Южна Америка шампионът е тим от... Южна Америка. И все пак, винаги има първи път, нали? Сензациите правят футбола велик! За Германия със сигурност знам, че ще се бори докрай за титлата. Едва ли при другите европейски сили ще е по-различно.

- Да разбираме, че бундестимът пак ще действа под мотото "Ако не сме втори, значи печелим!"

- Определено вие гледате във вярната посока.

- А може ли да се каже, отборът на вашия живот "Байерн" не само гледа, но и марширува във вярната посока?

- Глупаво е да спориш с фактите. И на това ме е научил животът. И в случая фактите говорят точно това. Горд съм, че в годините, когато футболът направо полудя от абсурдни като цифри трансфери, шумни и направо нереални сделки, ние в "Байерн" запазихме спокойствие и показахме толерантност и благоприличие. И именно тогава доказахме на света, че наистина "Байерн" е институция. Удържахме фронта и ето сега, когато УЕФА налага финансовия феърплей, по естествен път сме на европейския и световния връх. Разбира се, днешният футбол е изключително мобилен, динамичен. Всичко е на един дъх. И дори кратък период на спокойствие, невнимание и разконцентрираност може да доведе до тежки последици през сезона. Затова постоянно призовавам "Арбайтен, арбайтен, арбайтен!" (в превод от немски - "Работа, работа, работа" - б.а.). Това е вечната философия за успеха и смятам, че в "Байерн" тя най-малко отвсякъде трябва да се обяснява. Затова съм оптимист за защитата на титлите, които превзехме през 2013-а.

- Кога да ви очакваме отново в България, хер Бекенбауер?

- Трябва да попитам... програмата си. Тя не е така натоварена, както ви признах, но е достатъчна да поддържа ред и да ме държи в тонус. При последното посещение намерих време да поиграя голф и скуош с моя приятел Веселин Балевски. Научих също, че вече имате немалко класни игрища за голф. Рекламира ми ги лично хер Златев (б.р. - шефът на "Лукойл България" Валентин Златев), когато му гостувах. Разбрах, че имате и много добри игрища на морето. Но искам да дойда скоро у вас не само заради голфа. Обиколил съм целия свят и България е едно от местата, където се чувствам най-добре. Казвам го не от куртоазия, а с ръка на сърцето.

 

Вестник "Труд"