Габриела Петрова: Догодина трябва да мисля за 15 метра, ако искам медал

Публикувана: сряда, 9 септември 2015 г.

Габриела Петрова се превърна в новото лице на българската атлетика в последните години. Чаровната състезателка в тройния скок ден след ден увеличава почитателите си, но за това допринасят и резултатите й в сектора. През зимата Петрова спечели сребърен медал на Европейското първенство в зала в Прага, а само преди няколко седмица завърши четвърта на Световното първенство в Пекин с личен рекорд от 14.66 м. Именно заради това постижение днес тя беше наградена от Мтел на специална пресконференция в Правец. Габи, която беше ослепителна в елегантния си тоалет, даде специално интервю за Sportal.bg, в което говори за емоциите, успехите, надеждите, личния си живот и други интересни неща.  

 - Габи, отново получаваш награда от Мтел. Този път без медал, но…
- Много са хубави тези признания. Че оценяват високо труда ни. Мтел за втори път ме награждават, зимата също уважиха успеха ми. Това може само да ме радва и да ми показва, че това, което правим се оценява на много високо ниво.

- Изглеждаш невероятно днес. Показваш страхотна визия извън пистата. Успяваш ли понякога да се докараш в такъв вид извън състезанията и тренировките?
- Благодаря за комплимента. Успявам да изглеждам различно от всекидневието, когато има такива поводи. С нашето ежедневие трудно можем да си позволим подобно нещо, но е приятно да смениш малко екипировката.

- Изминаха вече няколко седмици от Световното първенство в Пекин, сега ти предстои участие на Диамантената лига в Брюксел, отново ще срещнеш най-силните в сектора, сред които вече си и ти…
- Това ще бъде завършекът на моя сезон, който беше най-успешният в кариерата ми. Изключително съм доволна от цялата година. Трудно ми е, усещам вече, че умората надделява. Ще се опитам да стисна зъби за това последно състезание. Имах проблеми, след като се прибрах от Пекин, не ми минаха много добре последните десетина дни. Все пак се надявам, че ще успея да завърша сезона по един добър начин.
- Говорих с български специалисти в тройния скок, които са те наблюдавали по-рано през сезона - според някои от тях си била готова за скок около 15 метра през този сезон. Ти как смяташ?
- За 15 метра не мога да кажа - това е висш пилотаж. Иначе аз вече казах, че скок с около 20 см повече ми беше във възможностите. Допуснах леки технически неточности, които оказаха влияние. 15 метра е една моя мечта и цел за другата година - ако искам да взема този медал, който не успях сега, задължително трябва да мисля за границата от 15 метра.

- Разказа една интересна случка от Пекин - искала си да си купиш талисман на шампионата, но треньорът ти е казал да изчакаш, защото може да вземеш на награждаването. Остана на крачка от това награждаване, сподели повече подробности около този любопитен момент.
- В хотела, в който бяхме атлетите, можеше да си купиш талисман. Аз, както на всяко едно първенство, много исках да си взема, но той ми каза да изчакам, защото мога да го получа като награда. Казах си, че ще изчакам. След като не ми се получиха нещата, това ще ми седи  за наказание и няма да си направя подарък сама. Общо взето беше това - наказах се и не си купих талисман.

- Когато се завърнахте от Пекин за първи път видях треньора ти толкова емоционален. Прекалено много емоции ли имаше за вас двамата на това първенство?
- Емоциите наистина бяха много. Той никога не си признава, но винаги е по-притеснен от мен. Опитва се да не го показва, за да не се прехвърля и върху мен, но вече много години работим заедно и няма как да не го забележа. Емоциите, които той изживява отстрани са много по-големи от моите, когато скачам. Така си мисля. Целият отзвук, който имаше моето представяне благодарение на вас, журналистите, много ни трогна. Стана ни много мило, че оценихте нашия успех. Той до последно търпя, но когато се прибрахме в България нямаше как да не се разчувства и той. А и след невероятното посрещане, което ни бяхте приготвили.

- Родителите ти също бяха сред посрещачите на летището - очакваха те с един прекрасен букет. Успяхте ли вече да се нарадвате един на друг и на това, което постигна?
- Радостта един на друг винаги може да трае повече, защото не се виждаме много често - те живеят в Харманли, аз в Пловдив. Но сега при почивката съм отделила време и за тях, те са хората, които се радват най-много на моите успехи и ги оценяват високо. Даже майка ми все ми се кара, че съм много самокритична и съм недоволна. Но съм такава, такъв ми е характерът. 

-  Кога ще имаш време за почивка и къде ще я прекараш?
- След Диамантената лига в Брюксел ще имам една седмица, в която ще се видя с близките и семейството, ще я прекарам в Харманли. След това ще имаме възстановителни лагери и процедури, тялото ми вече си иска своето, имам нужда от почивка.

- Зимата има световно първенство, а лятото европейско и Олимпийски игри. Ще участваш ли през зимата или ще заложиш всичко на лятото?
- Не знам, програмата е наситена през цялата година. Още не сме мислили какъв ще е планът, но това ще го реши моят треньор, а аз ще изпълнявам. Надявам се да съм здрава и да направя една хубава зимна подготовка, пък ако съм готова, мисля, че може и да участвам на това световно първенство.   

Източник: sportal.bg