Асен Николов: Най-голямата сила на Локомотив е колективът

Автор: Богомил Генев
Публикувана: сряда, 10 юни 2026 г.

Старши-треньорът на баскетболния Локомотив Асен Николов е роден на 16 януари 1975 година в Пазарджик.

Като баскетболист играе за Ямболгаз, Берое и Академик Бултекс 99 (Пловдив), а след оттеглянето си от активна състезателна дейност става треньор. От 2013 до 2023 година с прекъсвания е наставник на пловдивския „Академик Бултекс 99“, след което става шеф на ДЮШ на клуба. 

От есента на 2025 година е старши треньор на дебютанта в НБЛ „Локомотив“ Пловдив и е с основна заслуга за изключителното представяне на отбора и финалите в турнира за Купата на БФБ и на НБЛ.

 

Г-н Николов, пет дни след финала на НБЛ осъзнавате ли вече какво направихте през този сезон?

Да, започваме вече да осъзнаваме в пълна степен какво точно постигнахме. Наистина това беше невероятен сезон, неочакван както за нас като клуб и за мен като треньор, така и за цялата баскетболна общественост. 

Започнахме в началото на първенството с други, по-малки цели, но стъпка по стъпка усетихме, че можем да искаме повече и в хода на първенството променихме целите, поставихме си нови и по-високи. Дори имаше малко стъписване у играчите, когато го разбраха, но резултатите след това им показаха, че могат да се борят за лидерски позиции. Те повярваха в себе си и в това, че новите цели са постижими и до края на първенството, до последната секунда дадоха всичко от себе си, вложиха своя характер, умения и дадоха битка във всяка една среща, и резултатът е налице.

Като правите сега Вашия анализ - кое всъщност беше най-силното оръжие на Локомотив?

Безспорно колективът. Той се изгради още в първите месеци, да не казвам веднага след като се събрахме. Още от началото усетихме, че всички момчета в отбора като характери си допадат, получи се добра химия в съблекалнята, за което голяма заслуга има и ръководството на отбора. Това беше разковничето на нашата сила - че те бяха заедно, като един и заедно направиха всичко по силите си, за да се постигнат целите, които им бяха поставени.

Да Ви върна още веднъж към финала - колко са сега за Асен Николов 3,6 секунди?

Като погледнем назад към мача с Балкан - много са. Болезнено е, за втори път я изпитахме тази болка след финала и за Купата на страната. Ние обаче няма да страдаме, ще гледаме да превъзмогнем тази болка, да извлечем своите поуки. Въпреки че загубата никога няма да се забрави, ще се опитаме да се върнем още по-силни през следващия сезон.

В тази връзка - всички се питат, ще надгради ли отборът през следващия сезон?

Това е нашата цел - да се опитаме да надградим въпреки че ще бъде трудно, особено с бюджета, с който разполагаме към момента като клуб. Всички се надяваме, че с много работа и усилия в тази насока ще можем да помогнем на ръководството, което прави всичко възможно да обезпечи клуба на едно добро ниво.

А и да не забравяме, че винаги е по-трудно когато си извоювал някаква позиция, след това да я задържиш, да продължиш да се доказваш. Така че няма да е лесно, но ще се борим.

Едно евентуално надграждане е свързано до голяма степен и със запазване на основната част от състава от тази година. Имате ли яснота на кого ще разчитате през следващия сезон?

Да, имаме вече някаква идея как ще изглежда съставът през следващия сезон. Помага ни и това, че за разлика от други години, когато съм бил треньор, сега голяма част от играчите имат договори за следващия сезон. Като изключим чуждестранните състезатели и Кръстомир Михов, останалите баскетболисти имат договори с клуба. Имаме уверението на Михов, че в България ще играе само за Локомотив, преговаряме за подновяване на договора на Девърл Рамзи, а за другите момчета още няма яснота. Аз като треньор също не съм сигурен още кой от чуждестранните играчи бих искал да остане.

Мога да оприлича селекцията на отбор с един пъзел, и ние сме решили да започнем с Кръстомир Михов и Девърл Рамзи и след това ще преценяваме какво да добавяме.

А като говорим за пъзел - умението Ви да подбирате точните играчи за точните постове е пословично. Как Асен Николов успява да си хареса точно този, който му трябва?

Аз имам една теория, че не е чак толкова сложно да се намерят играчите. Разковничето е в това, когато ги привлечеш с определени качества, да заложиш именно на тези техни качества, заради които си ги харесал. Да наблегнем на силните им страни, а не да се опитваме да променяме играчите съгласно нашите разбирания за баскетбола. Разбира се, когато ги гледаме, търсим и такива качества в тях, които да отговарят на нашето виждане за играта, но след това трябва да се експлоатират силните страни на състезателя.

Разбира се, има и голяма доза късмет, като тук не става дума за чисто баскетболните им качества. Никога не си сигурен какъв е характера на даден играч, а това е много важно за атмосферата в съблекалнята и за напасване на отбора.

В Локомотив виждам голяма съпричастност на ръководството на клуба в този процес, и това ми дава известно спокойствие, че играчите са наясно какво могат да си позволят и какво не, когато са част от Локомотив. 

Аз също съм правил грешки при селекцията - никой не е застрахован, но отново ще направим всичко възможно да привлечем състезатели , които да са достойни за името на Локомотив и да отговарят на амбициите на клуба за следващия сезон.

Какво Ви предстои в тази почивка между сезоните и всъщност почива ли старши треньорът на Локомотив?

Да, искаше ми се да почина, но винаги има ангажименти, свързани с клуба, които да решаваме в движение. Започнаха вече и да се обаждат агенти на играчи, но тук не бързаме, защото има още доста въпроси, които трябва да се решат, преди да започнем селекцията. 

Имам уверението на ръководството, че ще участваме в евротурнирите - това също трябва на 100 % да се изясни, да знаем с какви играчи трябва да разполага отбора за следващия сезон.

По мнението на много специалисти първенството е било по-интересно от предишни години. Като треньор Вие как видяхте и изстрадахте шампионата?

От моя гледна точка като човек вътре в нещата, първенството беше интензивно и интересно. И без да звучи претенциозно, Локомотив беше един от отборите, които са с голяма заслуга за това да е интересен сезона. Никой не ни слагаше в сметките, но ние се превърнахме в реален конкурент на лидерите, което пък доведе до интересни и непредсказуеми мачове.

Виждате, че в плейофните серии в първенството имаше драми, всичко се решаваше в пети мач и то в последните секунди. В турнира за Купата пък и полуфиналите, и финалът завършиха с по 1 точка разлика, което е показателно за изравнените сили на върха.

Така че откъм интерес - беше интересно и равностойно първенство. Като качество - със сигурност не сме на нивото на сериозните първенства в Европа, но ми направи впечатление, че доста от залите бяха пълни, а това е сериозен плюс за НБЛ и само по себе си говори за интереса към нашето първенство.

В заключение - Вашата равносметка за сезона, който завърши преди дни. Кое надделява - задоволството от постигнатото или горчилката, че съвсем малко не достигна за триумфа?

Ако кажа, че не съм доволен - няма да е честно към момчетата и към труда, който положихме всички - играчите, ние като треньори и ръководството. Усетихме любовта на феновете, което е и най-високата оценка за нашата работа.

Все пак остава и горчивина - на два пъти бяхме много близо до трофей, но не успяхме. Тази горчивина със сигурност ще ни преследва и единствения начин да я превъзмогнем, е да спечелим титлата в следващия сезон.