Ивелина Монова цяла година се дърпала за волейбола

Публикувана: неделя, 1 януари 2017 г.

Продължаваме да ви представяме момичетата на волейболната Марица, които тази година донесоха толкова много емоции на Пловдив. След като дублираха титлата си, станаха първият български отбор - участник в Шампионската лига, където играха със световния клубен шампион Еджзаджъбашъ ВитрА (Истанбул) и напълниха Колодрума с над 3000 човека. През януари Жълто-сините продължават участието си във втория по сила клубен турнир - този за Купата на ЦЕВ. Следващата в списъка е Ивелина Монова.

Тя е сред най-опитните състезателки в Марица (Пловдив), част от Жълто-сините още от девойките младша възраст с един сезон прекъсване, в който играе за германския Алианц МТФ (Щутгарт). Ивелина Монова е родена на 17 януари 1986 г. в Лвов, Украйна. В корените обаче няма нищо украинско. Просто по онова време майка и и баща и са студенти в този град. Когато е на 4 години, семейството и се завръща във Враца, родния град на баща и. В началото Ивелина започва с тенис и играе доста сериозно в детските си години. Тенисът обаче е спорт, който изисква много, и постепенно други неща започват да вълнуват бъдещата волейболистка. Родителите и поставят въпроса дали ще продължи с тениса и Ивелина се отказва, когато е в шести клас. Братовчедка и обаче ходи на волейбол и редовно я кани да отиде с нея в залата. Ива се дърпа в продължение на цяла година, докато най-накрая склонява и така започва всичко. Влечението към този спорт обаче явно се дължи и на гена на майка и, която е бивша волейболистка и е учила и тренирала в спортното училище в Пловдив под ръководствотона покойния Кольо Диманов. Ивелина тръгва по нейните стъпки и следващата година също постъпва в пловдивското спортно училище. Тук живеят доста нейни роднини, така че бързо привиква и не се чувства на чуждо място. Става шампионка с Жълто-сините за девойки младша възраст, при старшата се разминава с титлата.

През сезона 2012-2013 г. играе за германския Алианц МТФ (Щутгарт) заедно с Лора Китипова и Ралица Василева. От престоя си там Ивелина пази много добри спомени. Хората са спокойни, доверчиви, никой не бърза и не те пришпорва за нищо. Можеш да си оставиш чантата на публично място - никой няма да ти я пипне, разказва Ива. Тя обаче изпитва на гърба си стриктните германски закони за движение по пътищата. Веднъж с колата влязла на забранено за няколко метра, но веднага изпратили снимка. Една грешна стъпка да направиш, всички те погват, спомня си Монова. В Щутгарт Ивелина се класира на пето място в силен шампионат с 12 отбора и играе полуфинал за купата.

Връща се в Марица и става част от шампионския период в последните две години. Междувременно минава през всички национални гарнитури, играе с успех и при жените. Има участие на Европейско и Световно първенство в Италия, печели Световното Гран При в трета дивизия в Самоков, както и силния турнир за Купа Ельцин.

- Според теб на какво се дължи успехът на проекта Марица?

- Това е много сложен въпрос. Причините са толкова много, че със сигурност ще изпусна нещо или някого. Като се започне от президента Илия Динков и се мине през цялото управление, мениджърите. Трябваше да си пречупим мозъка, че това не е нещо за един ден. Малките неща правят голямото, като например това дали сега ще отида да пия кафе или ще се прибера да си почина. Или дали ще си легна в 11 или 2 през нощта. Опитваме се да подражаваме на големите - зала, условия, правилните хора, събрани на едно място. Женският състав е около 25 души, но всъщност сме много повече.

- Сигурно ви е трудно да развивате отбора при тоталната липса на конкуренция през този сезон?

- В последния мач със Славия (София) се видя, че имаме още много да чистим и да градим. Искаме да има 20 клуба като нас в България, но това е положението. Опитваме се да компенсираме и да държим ниво с вътрешна конкуренция. Играем и много контролни срещи. И да седнем да се оплакваме - няма да променим нищо. Нито Левски (София), нито ЦСКА (София) или който и да било друг, не искат да са в това положение, но всичко опира до финанси. В една Италия или Германия всеки помага на клуба с каквото може. Има отбори с по стотина спонсори, нищо че има двама или трима, които дават основните средства. Не може един човек да се грижи за всичко и не би трябвало да е така. Друг е въпросът, че в Италия и Германия законът за спорта е съвсем различен и осигурява преференции за фирмите, които дават за спорта. Затова и там нивото е различно. А в България има много богати хора.

- Докоснахте се до това високо ниво - в мачовете срещу световния клубен шампион Еджзаджъбашъ ВитрА (Истанбул)...

- Беше огромно удоволствие, особено мачът в Колодрума. Не виждам какви претенции имат някои към залата. Няма какво да се лъжем - разликата е голяма. Иначе мачът беше много стойностен - и като разигравания, и като елементи не стояхме лошо, но малките неща дават голямата разлика.

- Какви са впечатленията ви от следващия съперник в турнира за Купата на ЦЕВ - италианския Унет Ямамай (Бусто Арсицио)?

- Не обичам да давам прогнози. Изгледали сме 5-6 мача. Този отбор си има и силни, и слаби страни. Докато в Еджзаджъбашъ няма слаби страни. Смятам, че, ако дадем всичко, можем да вземем срещата.

- Как се разтоварваш от волейбола?

- Най-добре се разтоварвам със семейството си, особено когато сме всички, може би заради ограничената ми възможност да отделям повече време на близките си. Също така обичам да чета книги - от Дан Браун до по-леки любовни романи. В музиката съм същата - от Лили Иванова до Фифти Сент. Разбира се, излизам да се разхождам, ходя на кино. Все още играя и тенис, когато мога. Но това се случва основно през лятото.

- Мислиш ли вече за семейство?

- Разбира се, кой не мисли. Но това ще стане, след като спра с волейбола.

Георги Анастасов, в. Марица