Николай Петров: Световният рекорд на Стефка Костадинова ще издържи поне още година

Публикувана: вторник, 8 септември 2015 г.

На 30 август преди 28 години Стефка Костадинова спечели първата си световна титла на скок височина на открито. На втория шампионат на планетата в Рим легендарната ни спортистка постигна 209 см, които не са достигани от нито една жена и продължават да са висша марка в леката атлетика. Голяма заслуга за този успех и за кариерата на Стефка, безспорно има и треньорът й и бивш съпруг – Николай Петров, с който заедно извървяха много велики върхове.

„Какво да си спомням за този ден? Беше много отдавна, преди 28 години”, опитва се да върне лентата назад Николай, като признава, че вече много от детайлите ги е забравил – какво е било преди финала, какво са правили преди това и други подробности.

„Наистина годините измиват много от спомените и те избледняват, но, разбира се, винаги на тази дата се чуваме със Стефка и си казваме: Станаха 20,...27, 28. Разбира се, че си го честитим, това е световен рекорд, а и честно казано, не бе постигнат никак лесно. Та, честитим си датата, нещо като общ рожден ден е.

Това, което не съм забравил от този ден е голямото напрежение. На квалификациите Стефка секна врата си и бе като блокирана във врата, а е ясно колко е важно да е здрава изцяло, но със схванат врат е доста трудно да се състезава на ниво. Притеснението и напрежението бе огромно, а аз в същото време трябва да я успокоявам и да изглеждам спокоен. И въпреки добрата квалификация, бяхме притеснени. Но криво-ляво я закрепихме и на самото състезание тя съвсем забрави за този проблем.”

Николай разказва, че допълнително е било усложнено положението, защото по това време нямаше разрешен контакт между състезател и треньор, който е на трибуните, някъде сред публиката, над сектора.

В тази връзка Петров припомня драмата им в Сеул и може би едва сега разкрива защо Стефка не стана олимпийска шампионка, когато бе безспорната №1 в света през 1988 г. „Липсата на контакт между мен и Стефка в Сеул си беше основната причина тя да не успее да стане шампионка. Там за първи засилването бе от към тревата, а не както е обикновено – от към трибуните. Това ни отдалечи още повече и нямаше как да й помагам. Но, причината тя да не се чувства добре е, че разбега й се падна точно на края на тревата и една бетонова пътечка, около 20-ина сантиметрова ивица, която се намираше между сектора с тартан и тревата. Стефка трябваше да тръгва точно от бетона, което явно не й беше удобно и тя тръгваше малко по-напред. Това нарушаваше разбега й, но на малките височини не срещна проблем, защото бе достатъчно добре подготвена. Когато спорът стигна над 190 и нагоре, неудобството от това, че не може да се засилва както трябва, си каза думата. И когато трябваше да натисне, тя вече бе прекалено близо до летвата. Аз съм някъде далече от нея и нямаше как да й кажа да отиде и да тръгва засилката от тревата, за да го направи, както трябва. Само това да беше направила, нямаше да има проблем да спечели олимпийската титла.”

Затова Петров смята, че решението сега, макар и закъсняло, треньорите да са близо до сектора и открито да съветват състезателите си, е много добро.

За световното в Рим през 1987 г. Николай хвали Стефка, че всъщност тя три пъти е превъзмогнала себе си. „ Веднъж, че успя да се събере и от трети опит да мине 204 см, второ, че направи решителния опит и първа скочи 206, и естествено преодоляването на 209.”

Николай допълва, че в Рим Стефка е била толкова съсредоточена и концентрирана в себе си и в своето състезание, че не разбрала, че Бен Джонсън през това време е поставил световния рекорд на 100 м, макар че целият стадион ревеше.

Петров е съгласен, че Стефка можеше да подобри този рекорд на финала на олимпиадата в Атланта през 1996 г., но уточнява. „Може би, тя беше готова, но там нещата бяха други. Толкова години Стефка слушаше как няма олимпийска титла и това й тежеше. Така, че единствената й цел бе олимпийската титла в Атланта, нищо друго не беше важно за нея. И след като успя, мотивацията й спадна. Да бе готова и за рекорд, но направи това, за което бе отишла и вътрешната й мотивация, след като победи, вече беше друга.”

Специалистът е категоричен, че нито той, нито Стефка, изпитват ревност кога ще бъде подобрен рекорда. Той обаче е честен и казва, че през тази година не се вижда заплаха, защото няма скачачки на тези височини. „Всичко е възможно, рекордите са за това – да се подобряват, но поне този сезон едва ли някоя може да бие рекорда ни. Не се заричам дали ще празнуваме 30-та годишнина на тези 209, защото може още догодина да изскочи някоя атлетка, амбицирана и готова за рекорд. Все пак това е прогресът – всеки да се стреми да надмине другите. Няма вечни неща и вечни рекорди. Той все някога ще бъде подобрен. Ще има и такъв ден, но засега не виждам коя може да го направи. Имаше, и сега има добри момичета в сектора. Преди се опитваше Бланка Влашич, имаше южноафриканка, рускини, но и сегашната лидерка - Анна Чичерова мисля, че вече премина върховата си форма за рекорд. Така, че никой не може да каже кога ще падне рекордът ни.”

 

Източник: Bgathletics.com