Петя Хрисчева: Няма нищо по-зареждащо от работата с деца

Публикувана: събота, 8 март 2014 г.

Петя Хрисчева е съвсем млада, не само като възраст, но и като опит. През изминалата 2013 година завършва Националната спортна академия със специалност Треньор по волейбол. Малко преди да се дипломира получава предложение от ВК Марица (Пловдив), който е и нейният роден клуб, да работи там. Без да му мисли много, приема предложението и вече е част от пловдивския клуб. Работи с най-малките състезатели - децата от 10 до 15 години, и е част от щаба на женския тим.  В момента следва магистратура по спортна психология.

- Защо избра Националната спортна академия, а не продължи образованието си в друга насока?

- Цял живот съм се занимавала със спорт, това е моят начин на живот, и затова избрах НСА. Влязох с мисълта да сбъдна мечтата си – да бъда треньор и да продължа да се занимавам с любимия си спорт - волейбола. Другата ми мечта беше да работя в Марица. Ето, че и двете неща, които съм искала, са реалност.

- Това, което научи в НСА, подготви ли те за реалния живот?

- Донякъде. Има доста пропуски в обучението, най-малкото защото треньорската професия се изменя постоянно. Сега получих възможност да наваксам пропуснатото и се старая да става максимално бързо, за да бъда полезна.

- От скоро си треньор, как ти се струва работата?

- Доста е отговорно, но ми харесва и, ако имам право на избор, отново бих избрала това.

- Харесва ли ти да работиш с деца или предпочиташ изградени състезатели?

- Няма нещо по-зареждащо от работата с деца. Бих работила и с по-големи, но в момента се чувствам добре сред децата. Чудесно е, когато видиш едно дете, което е усвоило определен елемент, и знаеш, че част от заслугата е твоя.

- Доволна ли си от избора, който направи с образование, професия, клуб?

- Да, доволна съм. Въпреки някои пропуски обучението в НСА е най-доброто у нас в тази област. Това е моята професия и в клуба, в който винаги съм искала да работя, условията са много добри.

- Има ли треньор, на когото подражаваш?

- Научила съм много от всички треньори, с които съм работила като състезател. При подрастващите работя с Цеца Тенева, от която научавам много всеки ден, и трябва да и благодаря. В момента работя и с Иван Петков, слушам го, приемам съветите му и бих му се доверила за всичко.

- Може би е малко рано, но задавам този въпрос на всички. Това ли е твоето призвание?

- На този етап от живота ми може би да, защото харесвам това, което правя, а удовлетворението от работата наистина е важно.

Източник: volleymaritza.bg